„ТЫ СПРАШИВАЕШЬ...”
Семён/ Виктор Михайлович Гончаров (1920-2001 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ТИ ПИТАШ
Ти питаш как съм ден провел?
Към цел – като куршум в орел.
Ранен съм, ала пак летя
и над гнездото свое бдя.
Ударения
ТИ ПИТАШ
Ти пи́таш ка́к съм де́н прове́л?
Към це́л – като́ куршу́м в оре́л.
Ране́н съм, ала па́к летя́
и над гнездо́то сво́е бдя́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Виктор Гончаров
ТЫ СПРАШИВАЕШЬ...
Ты спрашиваешь – как дела?
Дела – как пуля для орла.
Я ранен, но ещё лечу,
Я уберечь гнездо хочу.
---------------
Руският поет, писател, художник, скулптор, публицист и преводач Виктор Гончаров (Семён/ Виктор Михайлович Гончаров) е роден на 7 септември 1920 г. в Краснодар. Първите му публикувани стихове са в кубанския в. „Красное знамя” през 1934 г. Участник е във Великата отечествена война. Завършва литературния институт „Максим Горки” (1951 г.). Превежда поезия на народите на СССР. Член е на Съюза на писателите на СССР (1954 г.) и на Съюза на журналистите на СССР (1990 г.). Автор е на стихосбирките „Стихи” (1951 г.), „Три слова” (1951 г.), „Юные патриоты” (1951 г.), „Хороши малыши” (1952 г.), „Новые берега” (1953 г.), „Ради жизни” (1953 г.), „Повесть о Дурове” (1955 г.), „Жадный Золдар” (1956 г.), „Индийскик сказки” (1957 г.), „Мельница счастья” (1957 г.), „Сказки и притчи” (1958 г.), „Я твой, весна!” (1958 г.), „Избранное” (1959 г.), „Глаза говорят” (1962 г.), „Настроение” (1964 г.), „Стихи” (1964 г.), „След человеческий” (1966 г.), „Стихи” (1968 г.), „Ожидание” (1969 г.), „Страницы переживаний” (1972 г.), „Эхо любви” (1974 г.), „Лады” (1975 г.), „Крылья над морем” (1975 г.), „Всегда с тобой” (1976 г.), „Голубиная балка” (1977 г.), „Избр. произведения” (1978 г.), „Стихотворения, поэмы, лады” (1980 г.), „Летающий мальчик” (1981 г.), „Избранное” (1982 г.), „Китоврас” (1988 г.), „Слушая камни” (1989 г.), „Ай да Пушкин” (1998 г.), на пиесата в стихове „Военные эшелоны” (1984 г.) и др. Умира на 13 май 2001 г. в Москва.